77 години от рождението на поета
                                 
ДАМЯН ДАМЯНОВ

На 18 януари Дамян Дамянов,
ако беше жив,би навършил 77години.
И какво значи условното,,ако беше""-
за поет,""събрал на този свят тъгата,,
както пише с пълно право за себе си той
в едно от ранните си стихотворения?

Когато съм дошъл
на този свят,
донесли ми икона,а от нея
смъртта ме гледала
и викала;,,Назад!""
Животът спрял я;
,,Нека е сакат...
Но той е мой!
Аз искам да живее!""

Благодарение на една ,,незрима перла"",
скрита в душата му-неговата обич към света,
той преодолява тежката си орис и доказва,че
,,голямото сърце и без крака при хората
отива"".
И поезията му,и прозата му са откровен
до болка диалог на автора със самия
себе си.Всъщност тази откровенност
превръща творчеството му в диалог с читателя на жизнено важни теми и дава
отговор на въпроси,които всеки човек
неминуемо задава на самия себе си.
Стиховете му,посветени на любовта,се преписват до ден днешен.Не са много
поетите,които като Дамян Дамянов пишат
просто за това най-сложно чуство,
сладостно-за най-горчивото,всеопрощаващо-
за непростимото,откровенно-за съкровенното.Той пречистваше всяко свое
преживяване през неизчерпаемата си
доброта и овладяна сила и раздаваше своята
дарба на хората като топлина и светлина.
Затова читателите го обичаха.Затова
поезията му е пламък,който изменчивите
ветрове на времето не могат да угасят
и чрез нея той живее не в миналото,а в
бъдещето.

И животът му,и творчеството му са символ
на надмогването.
,,Човекът,по-малък от трошичка и по-голям
от БОГ"",както пише Дамян Дамянов,
живее с надежда,че себе си поне ще може
да сбере в едната шепа думи"".
Защото ,,ЧОВЕК СИ ОТИВА,НО ДУМИТЕ МУ-НЕ! 
В най-трудните моменти от живота си,
моментите,в които повечето хора биха
вдигнали ръце пред жестоката съдба,
той написа стихотворението,в което
даде на всеки от нас ключа към победата
над самия себе си;

       КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното
на пъкъла,
когато си най-тъжен,
най-злочест,
от парещите въглени
на мъката
си направи сам стълба и излез!
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си  стълба и по нея се качи
Когато от безпътища премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко,не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.

ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!

ще ги сънувам!

Кое по точно? Човешката простотия ли?

http://www.youtube.com/watch?v=rO6WVHiHgMQ

Прекланям се пред него

Смятах,че хората не са го забравили...

... Спи сърцето в каменна обвивка,
Буря тътне, стапя ме тъга.
Донеси ми твоята усмивка,
за да свърши бурята с дъга!

***

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях -
кога ли съм се учил на това?

Аз исках да ти дам от своята жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?

По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без слънце съм живял!

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах, не можах …
Кога ли съм се учил на това?