Урок за живот от
едно дете...

От едно момиченце,което
умира от рак в една болница
на Ню Йорк.

Лекарите не дават много време ЖИВОТ...

БАВЕН ТАНЦ

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парк?
Или пък чул ли си как пада дъжда по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Живота е кратък.
Музиката не продължава завинаги.

Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого,,как си""?
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягашпрегърнал мислите за
стотици грижи?

По добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето,,това ще го
направим утре""?
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт,остави едно приятелство
да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш
и да кажеш,,Здравей".

По добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо
Живота е кратък.

Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд.
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък,
който не отвори.

Живота не е спринт.
Затова отпусни се,чуй музиката...
Преди да спре песента.

Това са нашите деца!

Децата на България!

Които са родени с много,много

ЛЮБОВ!

Които не заслужават да умират
 
по домовете като кучета...

Които заслужават държавата

да се грижи за тях в трудни моменти...

Които не заслужават да бъдат

убити по жесток начин...

Които заслужават по-добро

бъдеще и радост в чистите,

невинни очи...

Българио това са нашите деца!