Ето ме днес,на 37год! Дали съм
помъдряла,или все още съм със
детските си навици?Дали съм
остаряла,или чувам стария
часовник да върти?
А може би,тепърва ще прогледна
и ще осъзнавам грешките си.Така
или иначе,времето неумолимо
си върви.
И питам се,кога порастнах?Сякаш вчера,бях дете.
И питам се,кога забравих майчините ласки?А сякаш вчера,
лягах на коленете й,за доза
нежност. А сега,когато аз съм
майка...Разбирам тревогите й вечни.И безсънните й нощи.
И силата да се пребори,с ежедневието сиво.Да не говорим,
за сълзите горещи-от грешките
бездомни.Да не забравя,и за
болката неземна-от страховете
си не безпочвени.Сега;Мила мамо,аз ти благодаря!Благодаря,че ме направи Човек! Благодаря,че те имам!
Благодаря,че ми предаде силата си!
Благодаря,че ме обичаш!
Поклон дълбок! ОБИЧАМ ТЕ!
31.08.2011 16:36
31.08.2011 16:55
31.08.2011 21:50
До Virtu, Благодаря ти. Не съм,от жените които се притесняват от годините си.
Дори,смело мога да кажа,че имам желанието да се поуча от тях.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
