Здравейте.

Причината,да напиша всичко това е филма;
,,Да върнеш времето назад"". И по точно,
когато артистката Айше умира.Знам,че много
от Вас не обичат турските сериали.Но,не затова
става въпрос.Искам,да Ви разкажа какво почуствах.
А чуството беше...Болка! И за миг осъзнах,колко
е кратък живота. Запитах се,дали и ние бихме
могли, да  стигнем висотата на тази героиня?Дали,
осъзнаваме силата на нашите решения? Дали, можем
да поискаме или дадем прошка,на хората които са
ни наранили и обидили? Дали,можем и искаме да внесем
светлина и топлина,в нечие сърце-без да мислим,за
своето ,,ЕГО""? Аз, не съм болна и няма да умирам.
Но, в сърцето си имам място за прошката;за детската
усмивка на моето дете;за любимия човек;за своите
родители;за приятели добри...И за миг,се усъмних
дали успяваме да съхраним,,Човещината и Ценностите си""! Дали борбите,които водим всеки ден ни носят - някаква морална стойност?Дали,злобата;лицемерието;
лъжата;и пошлите думи са нашите приоритети? Много въпроси,се блъскат в мен.Но,кажете Вие...Как се събира,разпиляното и нужно?

Много правилно си го написала - не може да се събере лесно разпиляното докато не изчезне злобата и лицемерието. За жалост тук, в Блог-а ги има тези неща...

правим докато не се окажем на прага на живота ни. Тогава може и да си починем.

че,няма нищо случайно.Докато сме живи,сме длъжни да оценяваме доброто.И да вярваме,че ще станем по добри.