Днес,
прочетох постинга за лъвчето Кристиан.
И мога, да ви уверя,че едва не се разплаках.Истината, за една
толкова чиста и неподправена любов-е просто невероятно.
Лошото е,че ние хората оценяваме любовта едва,когато я загубим.
Но докато я има, нека я съхраняваме и почитаме.Аз лично,
бих се радвала да имам подобна любов, подобна на самите
осиновители.И искрено се надявам,да срещна много съмишленици.



С уважение; Петкова