Градил си в своята градина
отдавна манастир за двама,
да стана твоя монахиня,
но мое място в него няма.

Заклевал си ме пред олтара,
издигнат чак до небосклона,
да бъда само твоя вяра,
но аз не ставам за икона.

Орисал си ме в ноща избрана
за тебе мойта свещ да светка,
при теб докрая да остана,
но аз не съм любов за клетка.

Обиквам само по повеля,
това дори слепци видяха-
земята да ми е постеля,
небето да ми стане стряха.



Автор;Евтим Евтимов