кой? аз ли? - Желая Ви. . . Да живеете в мир! Независимо от различията. Кирил Керин

Желая Ви...Да живеете в мир! Независимо от различията. Кирил Керин

Автор: pcelata Категория: Други
Прочетен: 754042 Постинги: 134 Коментари: 1327

Постинги в блога от 15.01.2012 г.

Всички постинги | Постинги от Януари, 2012 г.

15.01.2012 23:20 - Карам мъртвец...

Мамооо...

Мамооо...събуди се.

Мамооо...не ме ли чуваш?

Болката бе притъпила сетивата й.Не чуваше,
не виждаше,не разбираше хората които,й
говореха...А те бяха адски много.Какво
правеха в дома й?Къде бе Миленита?Защо
не я виждаше?...Изведнъж й приседна в
гърлото...Сети се...нея я нямаше...Нейното
детенце го нямаше...Силен вик се откъсна
от гърлото й...Божеее...Защо ми взе детенцето?-тя отново се строполи на земята.

Мамооо...

Мамооо отвори очи.

Не ме ли виждаш...Хайде мамо,няма време.
Бавно отвори очи,но нищо не виждаше и пак
ги затвори.Видя я...Усмихната и лъчезарна,както винаги.Дългата й коса,се
развяваше от лекия ветрец.В очите й,
искреше онзи пламък който, грабваше и
те понасяше на гребена на младостта.От
тялото й,струеше онзи живец който,те
караше да се чустваш жив...

Миленита,дъще!-изтръгна се вик дълбок от
гърдите й
-Тук съм мамо.Хайде стани,и ми приготви
балната рокля.И обувките.Онези с мъничката
панделка...Мамо ставай вече.-нослето й,се
набръчка.Но усмивката й,не изчезваше от
чистото й лице..
-О детенцето ми,къде да ти ги донеса?-изплака тя безсилно...
-Мамо,утре сутринта ще се качиш на магистралата и там ще чакаш една кола.
Ще чакаш черен пасат и ще го спреш.Дай
всичко,което ти поръчах на шофьора.
Чуваш ли мамооо...

Със мъка отвори очи.Сърцето й,щеше да
извръкне от гърдите й...а сълзите бяха
измокрили страните й.-Миленита дъще...
къде отиде,в черната пръст ли те зарових?
Защо ме остави дъще?...
Скоро сълзите й спряха.Умореното й лице
се огледа...Беше сама и бе тъмно.Скочи на
крака и се завтече в стаята й.Взе роклята
и я остави на стола.Извади обувките с мъничките панделчици,и ги постави до
роклята.Погледна часовника на стената...
Имаше един час,до срещата...и сълзите
пак я задушиха.Протегна ръка и взе
снимката от бюрото й...Защо Господ я
наказа така?Защо не взе нея,а невръстното
й детенце?И може би,още щеше да плаче
и да нарежда,когато едно стъклено ангелче
падна с трясък на пода и се разби...Тя
скочи,грабна роклята и обувките и излезе"през вратата.

Когато,пристигна на уреченото място се
притесни дали ще успее да види и спре
колата.Но бе готова на всичко,за да изпълни
последното желание на дъщеря си.Толкова
бе щастлива,че й предстоеше бал...А сега...
Тъкмо си мислеше,че напразно чака и се
надява,когато видя колата със същия номер...
Излезе напред с вдигнати ръце и замаха енергично.Без да е сигурна какво ще каже на шофьора...колата спря.Излезе млад мъж,и я
погледна въпросително.Тя го погледна,и през сълзи му разказа за дъщеря си и последното
й желание.Мъжът я погледна и каза

-Не ви мисля за луда,
аз карам мъртвец...