кой? аз ли? :: Татко забравя. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.10.2011 15:29 - Татко забравя...

Автор: pcelata Категория: Забавление

Прочетен: 3414 Коментари: 8 Гласове:

Слушай синко;казвам това,докато спиш,едната ти ръчица е свита под бузата,а
русите къдрици са залепнали на влажното
ти челце.Промъкнах се крадешком в стаята ти.
Само преди няколко минути си седях и четях
вестника в библютеката и изведнъж ме
споходи чуство за вина.Разкаян,дойдох при
леглото ти.

Ето какво си мислех,сине.Бях лош към теб.
Скарах ти се,когато се обличаше за
училище,само защото си позабърса лицето
с кърпата.Скарах ти се,че не си си лъснал
обувките.Креснах ти ядосано,задето беше
захвърлил някои твои неща на пода.

На закуска също намерих за какво да ти се
скарам.Разливаше ту това,ту онова,ядеше
лакомо,без да сдъвкваш добре,слагаше
лактите на масата.Намаза си прекалено
много масло на филията.Когато тръгна да
играеш,а аз-да хвана влака,ти се обърна,
помаха ми и ми извика;
,,Довиждане татко!,,.А аз се намръщих и
отвърнах;,,Какво си се прегърбил,,!

Следобед всичко започна отначало.Още
като идвах по пътя те видях да играеш
топчета, коленичил на земята.Беше си
скъсал чорапите.Засрамих те пред
приятелите ти,като те подкарах пред
себе си към вкъщи.Казах ти,че чорапите
струват пари и ако тябва сам да си ги
купуваш,ще внимаваш повече.

ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ СИНЕ,ЕДИН БАЩА
ДА КАЖЕ ТАКОВА НЕЩО!

Спомняш ли си,по късно,докато четях в
библютеката,ти влезе плахо с някаква
болка в погледа?Аз те изгледах над
вестника,недоволен,че си ме прекъснал,
и ти спря на вратата.,,Какво искаш,,?-
кисело попитах аз.Ти нищо не каза,но се
втурна през стаята,обви ръце около
врата ми и ме целуна.Малките ти ръчици
ме прегърнаха с обич,която БОГ е запалил
в сърцето ти и която дори пренебрежението
ми не може да угаси.А после избяга
нагоре по стълбите.

Синко,малко след това вестника се
изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен
,сковаващ страх.Какво е направил с мен
Навикът?Навикът да търся недостатъци,
да упреквам-това бе моята награда за теб
като дете.Не че не те обичам,просто
очаквам прекалено много от теб.Меря те
с аршина на собствените си години.

Твоят характер е белязан с толкова доброта,
проницателност и преданост.Сърчицето ти
е великодушно и чисто като изгрева на
над планините.Затова се върна
спонтанно да ме целунеш за лека нощт.
Всичко друго загуби значение тази вечер
сине.Дойдох при леглото ти в тъмното и
коленичих засрамен тук!

Това е жалка компенсация.Знам,чени би
разбрал тези неща ,ако ти ги кажа буден.
Но утре ще бъда истински татко!
Ще бъдем приятели,ще страдам,когато и
ти страдаш,ще се смея ,когато ти се смееш,
ще прехапвам език,когато думите напират
нетърпеливи.Ще си повтарям като
ритуал;Той е само дете-едно малко дете!

Страхувам се,че си мислех за теб като
за голям човек.А като те гледам сега,
синко,сгушил се в креватчето,виждам,че
си още съвсем мъничък.До вчера майка ти
те носеше на ръце,и ти отпускаше
главичка на рамото й.Прекалено много
исках от теб,прекалено много.

Вместо да съдим хората,да се опитаме да ги
разберем.Да се опитаме да си представим
защо постъпват по един или друг начин.Това
е много по полезно и интересно от критиката.
Освен това поражда съчуствие,търпимост
и доброта.

,,Да знаеш всичко означава
да прощаваш всичко!,,

Дейл Карнеги

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Животът със съдържание

Истински Ангел

Коментари

1. mt46 - Чудесно послание, Пчеличке!
19.10.2011 16:24

Има някои грешки в текста, но няма да те съдя като бащата - защото доброто послание, което идва от сърцето, е по-важно... Понякога сме твърде строги, но който е добър, е способен на разкаяние и прошка...
Светла вечер! :)

цитирай

2. dushka - !
19.10.2011 16:57

Много хубаво е написаноа. Това ми припомня, че трябва отново и отново да откриваме детето у себе си...

цитирай

3. stela50 - Чудесен постинг ... Вълнуващ , докосващ
19.10.2011 18:08

най-нежните струни на човешкото сърце . Напомни ми за една малка книжка
от детството -- " Сърчице - струна "...
Поздрави !

цитирай

4. megg - Тъжно и вълуващо послание, Пчеличке!
19.10.2011 20:28

И - истинско. Понякога вдигаме летвата твърде високо, за миг забравили, че обичта е тук, току до нас, с ръста на малкото дете, стаило в душичката си голямата обич.
Поздрав! :)

цитирай

5. pcelata - Има някои грешки в текста, но няма да ...
19.10.2011 20:36

mt46 написа:

Благодаря ти Марине.Когато го пишех бях,доста развълнувана.

цитирай

6. pcelata - Много хубаво е написаноа. Това ми ...
19.10.2011 20:38

dushka написа:

Много хубаво е написаноа. Това ми припомня, че трябва отново и отново да откриваме детето у себе си...

Благодаря ти мила.Дълбоко в сърцата си,ние продължаваме да бъдем деца.И в този смисъл,искам дати кажа,че никога не трябва да забравяме да бъдем деца с децата си.

цитирай

7. pcelata - най-нежните струни на човешкото ...
19.10.2011 20:40

stela50 написа:

Благодаря ти Стела.Това което ме радва е,че докосвам нечие сърце.Хубава
вечер мила.

цитирай

8. pcelata - И - истинско. Понякога вдигаме л...
19.10.2011 20:46

megg написа:

Благодаря за топлите думи Мег.Иска ми се,Никога да не забравяме децата си.
Да бъдем,по отзивчиви толерантни,към желанията им,нуждите и мечтите им.

цитирай

Търсене

Най-четени