кой? аз ли? - Желая Ви. . . Да живеете в мир! Независимо от различията. Кирил Керин

кой? аз ли?

Желая Ви...Да живеете в мир! Независимо от различията. Кирил Керин

Автор: pcelata Категория: Други
Прочетен: 754296 Постинги: 134 Коментари: 1327

Постинги в блога от Януари, 2012 г.

Всички постинги

1 2 > >>

28.01.2012 17:48 - Спомени-2част

ЛЮЛКА

Закъде ли да бързам...
Пресушена е бъчвата
и лъчите й станаха
отдавна на пепел.
Няма съчки на дръвника.
Няма помен от огъня,
дето весело скачаше
бобът в гърнето.
Много стара е сливата.
Без гнездо и без мирис е.
Без пчели,без деца,
покатерени в клоните.
Там,високо в небето,
се изгуби хвърчилото,
след което вятърът
и момчето се гонеха...
Боже,има ли,има ли
на света нещо по-хубаво
от усмивката майчина
над детската люлка?
От върбова свирка
и от песните луди
на щурците във тихата
нощ на светулките?...
Закъде ли да бързам.
Пресушена е бъчвата
и дъгите й станаха
отдавна на пепел...
И усещам-в душата ми
гъделичкат ме стръкчета
на зелена трева
и на щурчова песен.

2

Няма го стария орех.
Няма я златната дюля.
Всичко е пусто и голо.
Парят петите ми...Юли е...

Пари в душата ми спомена,
тръгнал назад без посока.
Детската люлка на клона
гледа ме там,от високото.

Сигурно ме е забравила?
Сигурно смешен изглеждам й?
Тя е вързана здраво
в моята крехка надежда.

Тя ме спасява във нощите-
в гългите,будните нощи...
Детската люлка на клона...
Помня я.Помня я още.

Автор;Петър Събчев/Габрово

Категория: Поезия
Прочетен: 3929 Коментари: 11 Гласове: 7

27.01.2012 21:05 - Щастие... /в един ден на опаки/

Живеем в един динамичен свят!
И освен всекидневните грижи,ангажименти,
и тревоги-има такива дни,в които просто
нищо не върви.Днешният е за пример.Още не съм си измила очите и вече всичко се е подредило с главата на долу.Вече съм казала
куп безсмислени думи,успяла съм да нараня,който с каквото съм могла.Ядосала съм се на себе си, на другите.На съдбата,на кранчето в банята,което не искаше и не искаше да се оправи,както и когато исках.

Има дни като днешния,когато отказвам да приема,че ги им тези дни.И в един такъв ден,да търся причини за щастие и доброта,си е чисто предизвикателство.
И така,повече от ясно беше,че не мога да оправя хауса ако остана в него...Грабнах си якето и хукнах навън.В търсене на любимото кафене,определено място,и едно нормално кафе в голяма чаша.Взела със себе си,дебелия тефтер и химикал.И една идея...Да анализирам един ден наопаки и да намеря щастливото в него!

1.Какво би ме направило щастлива,обичаща в един ден наопаки?Любимия диск на Ботичели...Невероятен спомен за време,за щастие,за море...И ЛЮБОВ!!!

2.Какво би ме направило щастлива,и спокойна в един ден наопаки?Да видя градината на баба и на дядо,през златна есен.Усещане за сигурност и спокойствие.

3.Какво би ме направило щастлива,изпълнена със ентусиазъм,в един ден на наопаки?Да харча.Не е важно колко.По важното е,да е цветно,ярко,откачено и красиво.Като нови жълти пнталони,или просто магнетичния СИН лак за нокти.

4.Какво би ме направило щастлива,свободна в един ден на наопаки?Да разчистя.Стари никому ненужни неща.Днес в кофата заминаха куп стари дънки,в комлект списания и каквото ми попаднеше пред погледа.

5.Какво би ме направило щастлива,окрилена в един ден на наопаки?Да кажа,,БЛАГОДАРЯ"!
За поднесеното кафе,за отстъпеното място в магазина.За доброто отношение във Данъчното,за нещо си,каквото дойде.Усещане за удоволствие,благодат.И за няколкото на брой минути,пак съм си същата...

6.Какво би ме направило щастлива,полезна в един ден на наопаки?Да пресовам брашното,няма значение за кекс или топла питка.Напоследък ми става трудно да обясня
с думи,какви анормални процеси се случват в мозъка ми,когато готвя.Симбиоза от спокойствие,отдаденост,сърденост...много са.

7.Какво би ме направило щастлива,сърдечна в един ден на наопаки?Да изремонтирам нещо...Нещо скъсано,нещо счупено и скрито незнайно къде в гардероба.

8.Какво би ме направило щастлива,в един ден на наопаки?Където и да ходя,каквото и да правя,каквото и да се случва в душата и сърцето ми...Аз винаги се връщам у дома.
В моят свят,в моята крепост...

9.Какво би ме направило щастлива,в един ден на наопаки?Да потъна в тонове от думи,прочетени или написани.Понякога различно,а понякога еднакво.А днес,имаше и от двете.

И номер 10 няма!Не защото няма или не се сещам за какво,а защото си умирам от кеф или просто обожавам да нарушавам правилата,без значение какъв ден е.!!!

Е това беше!Пожелавам Ви,хубави;спокойни и весели почивни дни.

ХАЙДЕ НА ПЪРЗАЛКАТАААААА....

Категория: Забавление
Прочетен: 1712 Коментари: 4 Гласове: 5

26.01.2012 20:14 - Помните ли този човек?

ХРИСТО МИНЧЕВ-ПИЛЕТО -

Уникалният интерпретатор на
птици и животни

Роден в бедно семейство.Като малък слушал
птичите песни-,,разговорите"" между
животните и едва 7годишен се научил да им
подражава,за радост и удивление на
земляците си,които първи го насърчили и
популяризирали самобитното му даровние
на изкусен имитатор.
На 20години е вече световноизвестен
имитатор под псевдонима ПИЛЕТО,
възпроизвеждащ 120 вокала.

Артистът-имитатор възпроизвежда гласовете
и песните на пойните птици,гласовете на
животните-домашни и диви,в т.ч. от саваните
на Африка,прерийте на Америка,планините
на Азия и Европа.Възпроизвежда звуците
и свиренето на народни инструменти,имитира
оркестри и певци,сигнали на радиостанций,
звуци, сигнали и моторни песни.

Изкуството му е познато в повече от 40
страни,изнесъл е над 1000 концерта.
Гастролирал във всички евроайски,арабски,
азиатски,африка и северноамерикански
страни.

Обявен за почетен гражданин на Москва,
Киев и Павликени.Носител на орден
,,Кирил и Методи"".Удостоен със зването
,,заслужил артист"".Лауреат на
международни конкурси.

Днес е малко известно,че той е обикалял света като шоумен в състава на делегацийте
на Тодор Живков и е участвал в турнета и концерти,заедно с най-известните естрадни певци в миналото като Емил Димитров,Лили
Иванова и др.

В едно интервю,го попитали;
-Освен птици имитираш животни,музикални
инструменти.Какво още?
-Аз не съм единствения,който имитира Тодор
Живков,но съм първия,на когото Живков
позволи лично да го майтапя без последствия.
На един прием му пях народната песен;
,,Тръгнал Тодор да се жени...Тодоре мъжко
магаре"".
Всички бяха в потрес...

Цялото интервю на;
http;//e-vestnik.bg/5269

На 7 януари Пилето навърши 84 години-
беден и болен.За да изкара някой лев
за лекарства,свири с кавала си от пролет
до късна есен пред един от входовете
на НДК.

Категория: Изкуство
Прочетен: 2547 Коментари: 7 Гласове: 11

25.01.2012 20:30 - Женска изповед на чаша вино

Градил си в своята градина
отдавна манастир за двама,
да стана твоя монахиня,
но мое място в него няма.

Заклевал си ме пред олтара,
издигнат чак до небосклона,
да бъда само твоя вяра,
но аз не ставам за икона.

Орисал си ме в ноща избрана
за тебе мойта свещ да светка,
при теб докрая да остана,
но аз не съм любов за клетка.

Обиквам само по повеля,
това дори слепци видяха-
земята да ми е постеля,
небето да ми стане стряха.

Автор;Евтим Евтимов

Категория: Поезия
Прочетен: 2940 Коментари: 11 Гласове: 12

23.01.2012 19:32 - ааааааааааааааааааааааааааеееееееееееееееееееее

На вниманието на модераторите!!!!

Искам да уточня неколко нищъ;

1/Защо не ми се приема гласът -за гласуване
на определени блогъри?

2/Защо ми изчезват или не стигат постингите до широката аудитория?

3/Ако това е някакъв вид (за кой ли път)
измама в бг-то,моля да бъда уведомена!!!

4/И не ме карайте да крещя,защото
магарешкия ми вик шъ ва оглушъ!

Категория: Други
Прочетен: 3186 Коментари: 11 Гласове: 11
Последна промяна: 24.01.2012 12:23

22.01.2012 18:08 - МОДЕРНИ БАБИ

Баба Нетка;-Чатке,как си ма,какво
праят децата?

Баба Чатка;-Аа,не съм ги чула още
днес.Сутринта само си проверих
пощата,ама после имах работа.Трябваше
да рефрешна кочината на прасето
и да изхвърлярисайкъл бин-а.Цял
ден сърфирам по двора.Ама надвечер
ще си пусна скайпа и ще си чатна с моите.

Баба Нетка;-Ааа добре ще направиш.
Аз пък днес цял ден стоя на компа.
Трябваше да даунподна ябълките от
градината на двора и да максимилизирам
жилетката на дядото,че му е отесняла.
Ама намерих едно място в нета,дека
дават голи юзъри.Червих се,червих се,
ама три часа ги гледах!

Баба Чатка;-Ауу Нетке.Ми да ми пратиш
линк у скайпа,че да ги видя и аз.От момиче
гол юзър не съм виждала!Дядото вече
за нищо не става.Съвсем му се е
разхлопало флопито и Рамът не му стига.
А да говорим,че хард дискът му вече
изобщо не е хард.

Баба Нетка;-Ее,стига и ти. И ние вече за нищо не ставаме,Чаткеее.Даже и за спам не
ставаме.Ако можех да се сейвна така както
бях преди 40 години...

Баба Чатка;-Ще ти копи пейстна една снимка
откакто бях на 25 години.Знаеш ли каква красавица бях? Без никакви бъгове!А
тогава нямаше фотошоп!Сега вече и аз съм
станала за рестартиране...Целия ми
десктоп се е набръчкал!

Баба Нетка;-Ауу,Чатке, ние се заприказвахме,
ама аз се сетих,че имам работа.Трябва
да компилирам един боб на дядото,че пак
ще ми пусне намръщена емотикона.Ще
ми услужиш ли с онази голяма лъжица,
че моите всичките са зипирани версий?

Баба Чатка;-Нетке не помниш ли,че ти я
сенднах миналата седмица?Я си виж
хисторито.

Баба Нетка;-Не помня таков нещо,бе
Чатке!

Баба Чатка;-Как да не помниш? Ти ми се
логна у нас миналата седмица и ми я
рикуестна.

Баба Нетка;-Няма такова нещо!

Баба Чатка;-Така ли! Ти лъжкиня ли ме
наричаш! Какво си позволяваш!Ууу,да
ти се скапе скайпа дано!

Баба Нетка;-Ааа,така ли! Магарето ти
троянски кон да стане!

Баба Чатка;-Уиндоса да ти се бъгне и
всички да видят какво криеш в Май
Докюменс!

Баба Нетка;-Да качиш 30 гигабайта дано.
Всичките на корема и бедрата дано!

Баба Чатка;-Да ти се срути кочината
и да ти форматира прасето!

Баба Нетка;-Котка да ти изяде мищката!

Баба Чатка;-Да ти се скапе антивируса
и да ти влязат червеи в ябълките!

Баба Нетка;-Някоя невестулка да ти
хакне кокошките!

Баба Чатка;-Да ти се скапят драйверите
на мотиката и с ръце да копаеш земята!

Баба Нетка;-Дядото ти да си ъпгрейдне
хард диска и да си хване млада юзърка!

Баба Чатка;-Лицето ти на пиксели
да стане!

Баба Нетка;-Кучето ти на оптичен
кабел да се обеси.

Баба Чатка;-Сиди ром да ти влезе в
къщата и да ти открадне всички вещи!

Баба Нетка;-И компютъра ли?

Баба Чатка;-И компютъра!

Баба Нетка;-Иии пепел ти на ю ес би
входа! Повече няма да правя с теб ни
аудио,ни видео чат!Даже не искам
да ти чувам никмейна,да знаеш!

Баба Чатка;-Мммм,дреме ми на дънната
платка! Хакерка с хакерка.....

С този спор,Ви пожелавам;

ХУБАВА И СПОРНА СЕДМИЦА!!!!

Категория: Забавление
Прочетен: 3687 Коментари: 13 Гласове: 11

18.01.2012 21:18 - МОЯТ ОТГОВОР-ПАЧАТА

Точно така.Правилно четете.
От скоро съм тук,но искам да сваля една маска от себе си...маската на непукизма,и
да се освободя от негативизма,който ме души!
Колко съм тъпа и безмозъчна да си мисля,че
щом аз съм изградена с огромна доза оптимизъм и доброта-И с всички хора,ще да е
така...Обаче,с огромно съжаление разбирам,
че съм сгрешила и продължавам да греша.
Научиха ме,да уважавам хората независимо-пол и възраст...Но никой не ме научи,как да
се справям с интриганството,злобата и
лицемерието.
Не съжалявам,че съм тук...защото има страхотни Блогъри-от които,научавам всеки
ден по-малко,но значими неща.Хора с които
е приятно да се общува и споделя.Мисля,че
БЛОГ.БГ-е точно това;Място където,всеки
споделя това,което го е впечатлило и тн...
Но, има такива;
-бедни,слепи човечета,които с покоя
търгуват;злобни,дребнави,комплексирани;
-начетени човечета,които в желанието си
да демонстрират колко са грамотни-
обиждат незаслужено;
-доскучало им и решили да разнообразят
времето си,като рисуват карикатури
някому...

И като по-неграмотна и смотана се запитах;
-,,Боже,кому е нужно всичко това?За
какво надмощие става на въпрос?""

Има една страхотна мисъл и я споделям
с вас;

,,Ако можехме да прочетем тайната
история на враговете си,бихме
открили в живота на всеки от тях
толкова тревога и страдания,
достатъчни да обезоръжат
всякаква враждебност.""

Хенри Лонгфелоу

И накрая,едно стихче с което,Ви
призовавам за повече толерантност
и уважение по между ни;

Мрънкащо човече

Събужда се то сутринс мрънкане
и целият му ден така отива,
мърмори кисело то чак до съмване
...и вижда всичко във нюанси сиви.

Не е доволно то от времето,
че силно слънце е огряло,
или пък дъжд намокрил му е темето,
вихрушка важната му работа е спряла.

Намръщено посреща то и хората;
,,Какво сте се захилили,бе хора,
какви проблеми пак са се отворили,
не сте наред,на вас говоря!""

Поспри се малко,жалко ми човече,
май от носа си ти не виждаш по-далече,
огледай се и отвори сърцето,
виж изгрева и погледни небето!!!

Защо си жив на този свят голям,
живееш ли или мъждукаш бавно,
така ти винаги ще бъдеш сам,
ще си угаснеш тихо и безславно.

Автор;Вал/Валентина Цвяткова

Категория: Лични дневници
Прочетен: 6666 Коментари: 21 Гласове: 16

17.01.2012 19:37 - Човекът си отива,но думите му-НЕ

77 години от рождението на поета

ДАМЯН ДАМЯНОВ

На 18 януари Дамян Дамянов,
ако беше жив,би навършил 77години.
И какво значи условното,,ако беше""-
за поет,""събрал на този свят тъгата,,
както пише с пълно право за себе си той
в едно от ранните си стихотворения?

Когато съм дошъл
на този свят,
донесли ми икона,а от нея
смъртта ме гледала
и викала;,,Назад!""
Животът спрял я;
,,Нека е сакат...
Но той е мой!
Аз искам да живее!""

Благодарение на една ,,незрима перла"",
скрита в душата му-неговата обич към света,
той преодолява тежката си орис и доказва,че
,,голямото сърце и без крака при хората
отива"".
И поезията му,и прозата му са откровен
до болка диалог на автора със самия
себе си.Всъщност тази откровенност
превръща творчеството му в диалог с читателя на жизнено важни теми и дава
отговор на въпроси,които всеки човек
неминуемо задава на самия себе си.
Стиховете му,посветени на любовта,се преписват до ден днешен.Не са много
поетите,които като Дамян Дамянов пишат
просто за това най-сложно чуство,
сладостно-за най-горчивото,всеопрощаващо-
за непростимото,откровенно-за съкровенното.Той пречистваше всяко свое
преживяване през неизчерпаемата си
доброта и овладяна сила и раздаваше своята
дарба на хората като топлина и светлина.
Затова читателите го обичаха.Затова
поезията му е пламък,който изменчивите
ветрове на времето не могат да угасят
и чрез нея той живее не в миналото,а в
бъдещето.

И животът му,и творчеството му са символ
на надмогването.
,,Човекът,по-малък от трошичка и по-голям
от БОГ"",както пише Дамян Дамянов,
живее с надежда,че себе си поне ще може
да сбере в едната шепа думи"".
Защото ,,ЧОВЕК СИ ОТИВА,НО ДУМИТЕ МУ-НЕ!
В най-трудните моменти от живота си,
моментите,в които повечето хора биха
вдигнали ръце пред жестоката съдба,
той написа стихотворението,в което
даде на всеки от нас ключа към победата
над самия себе си;

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното
на пъкъла,
когато си най-тъжен,
най-злочест,
от парещите въглени
на мъката
си направи сам стълба и излез!
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътища премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко,не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.

ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!

Категория: Поезия
Прочетен: 2705 Коментари: 6 Гласове: 6

15.01.2012 23:20 - Карам мъртвец...

Мамооо...

Мамооо...събуди се.

Мамооо...не ме ли чуваш?

Болката бе притъпила сетивата й.Не чуваше,
не виждаше,не разбираше хората които,й
говореха...А те бяха адски много.Какво
правеха в дома й?Къде бе Миленита?Защо
не я виждаше?...Изведнъж й приседна в
гърлото...Сети се...нея я нямаше...Нейното
детенце го нямаше...Силен вик се откъсна
от гърлото й...Божеее...Защо ми взе детенцето?-тя отново се строполи на земята.

Мамооо...

Мамооо отвори очи.

Не ме ли виждаш...Хайде мамо,няма време.
Бавно отвори очи,но нищо не виждаше и пак
ги затвори.Видя я...Усмихната и лъчезарна,както винаги.Дългата й коса,се
развяваше от лекия ветрец.В очите й,
искреше онзи пламък който, грабваше и
те понасяше на гребена на младостта.От
тялото й,струеше онзи живец който,те
караше да се чустваш жив...

Миленита,дъще!-изтръгна се вик дълбок от
гърдите й
-Тук съм мамо.Хайде стани,и ми приготви
балната рокля.И обувките.Онези с мъничката
панделка...Мамо ставай вече.-нослето й,се
набръчка.Но усмивката й,не изчезваше от
чистото й лице..
-О детенцето ми,къде да ти ги донеса?-изплака тя безсилно...
-Мамо,утре сутринта ще се качиш на магистралата и там ще чакаш една кола.
Ще чакаш черен пасат и ще го спреш.Дай
всичко,което ти поръчах на шофьора.
Чуваш ли мамооо...

Със мъка отвори очи.Сърцето й,щеше да
извръкне от гърдите й...а сълзите бяха
измокрили страните й.-Миленита дъще...
къде отиде,в черната пръст ли те зарових?
Защо ме остави дъще?...
Скоро сълзите й спряха.Умореното й лице
се огледа...Беше сама и бе тъмно.Скочи на
крака и се завтече в стаята й.Взе роклята
и я остави на стола.Извади обувките с мъничките панделчици,и ги постави до
роклята.Погледна часовника на стената...
Имаше един час,до срещата...и сълзите
пак я задушиха.Протегна ръка и взе
снимката от бюрото й...Защо Господ я
наказа така?Защо не взе нея,а невръстното
й детенце?И може би,още щеше да плаче
и да нарежда,когато едно стъклено ангелче
падна с трясък на пода и се разби...Тя
скочи,грабна роклята и обувките и излезе"през вратата.

Когато,пристигна на уреченото място се
притесни дали ще успее да види и спре
колата.Но бе готова на всичко,за да изпълни
последното желание на дъщеря си.Толкова
бе щастлива,че й предстоеше бал...А сега...
Тъкмо си мислеше,че напразно чака и се
надява,когато видя колата със същия номер...
Излезе напред с вдигнати ръце и замаха енергично.Без да е сигурна какво ще каже на шофьора...колата спря.Излезе млад мъж,и я
погледна въпросително.Тя го погледна,и през сълзи му разказа за дъщеря си и последното
й желание.Мъжът я погледна и каза

-Не ви мисля за луда,
аз карам мъртвец...

Категория: Други
Прочетен: 1700 Коментари: 2 Гласове: 9

13.01.2012 20:03 - Останах бездиханна...

Застанала на кръстопътя
заслушана в тишината на мрака...
Припомнила мечти от някога
сълза самотна се отрони.

Съдбата все да срещам
отворила в душата рани...
Не усещам хладнина,напротив
мечти умряха те завчас.

Краката подкосени
ме заведоха при теб...
Къде,кога защо ме ти забрави
и пусна здрач над мен.

Да лазя,да се моля
и да чакам да ме погалиш...
А ти ме захвърли и ме
погуби.Погуби човешкото у мен.

Ненужна,слаба,уморена
раздрана от битка с теб...
Изниза се лъчът надежда
и останах бездиханна...

Категория: Поезия
Прочетен: 980 Коментари: 0 Гласове: 10

10.01.2012 21:08 - Нова мода

Нова мода набира все по голяма
скорост в БГ.

Широко известно е,че не ни достига време-
или не успяваме да се справим с някои неща...
И тук е насреща,,Мъжът под наем"".!!!!

Той може да обиколи вместо вас магазините и да купи подарък за ваш близък.Може да ви
запази час при зъболекаря,или в спа центъра.
Може да смени кранчето в банята.Или да му пуснете SMS с необходимите продукти,а те
да ви чакат пред вратата.Може да изтупа килима,или да занесе дрехите ви на химическо...Или всичко,което ви хрумне-
срещу скромните 45лв.
Единственото,което не предлага е секс!!!!!!!!
И все повече мъже го наемат,да им се
закара колата на преглед или да се оправи
нещо,от което не разбират.

Значи дами,
всичко е наред.Само се сетете,за какво би
могъл да ви потрябва и смело напред.Дано
само,половинките не се противят.

Категория: Новини
Прочетен: 4739 Коментари: 14 Гласове: 18

10.01.2012 09:38 - НАРИЧАХА Я ПАЦИЕНТ №1 заради куража,който вдъхна на десетки!

Макар и победена от най-жестоката болест на
21век-ТЕОДОРА ЗАХАРИЕВА ще остане в
паметта на България като ПОБЕДИТЕЛ!!!
Жената осъдила системата ни на здравеопазването заради липсата на лекарства за онкоболните,държа в юмрука си
коварния рак,който преди дни все пак успя
да я надвие.
В продължение на 13 фатални години,тя се бори за правата на жертвите на болестта...

И точно тук,ще спра...за да Ви кажа за една
-незнам как да я нарека...

МЕГЛЕНА КУНЕВА,

която се изрекламира чрез кончината на
една велика за България-ЖЕНА!
Та тази,,особа"",обявила,че е била цяла
година с нея и я,,приши""-към политическите
си проекти...

,,Тя ми беше приятел и искаше да се
запише в сдружението ми""?!...
По късно в предаването на Карбовски-
стана ясно,че близо месец-тя не се е
чувала с Теодора Захариева!

Спира ми часовника

Дами и господа!!!!!!!!!!!!!

Такава наглост,безочие,лицемерност,
простотия и какво ли още не...не може,
и не бива да се прощава.
Да припомним,че точно нейното
правителство бе осъдено,че нарушава
правата на онкоболните.
Не мога да намеря подходящи думи,
за да опиша тази подигравка с тази
ДОСТОЙНА БЪЛГАРКА.

ИСКАМ ВЛАСТ, ДАМИ И ГОСПОДА!!!,
за да залича от земята,подобна МЕРЗОСТ.
Питам се,има ли огледало тази персона и
как се поглежда сутрин в него?
И как спи,нощно време?
И дава ли си сметка,че народа ще скочи
срещу нея и неграмотността й?

АЗ ЛИЧНО,
СЪМ ПЪРВАТА КОЯТО СЕ ОБЯВЯВА СРЕЩУ
ПОДОБНИ БЕЗЧОВЕЧНИ,БЕЗОТГОВОРНИ И
ПОШЛИ ,,ХОРИЦА""!!!!!!!!!!!

Категория: Новини
Прочетен: 1323 Коментари: 3 Гласове: 8

08.01.2012 21:06 - Az i tova.....

V imeto na scistotata.....

Категория: Забавление
Прочетен: 1505 Коментари: 4 Гласове: 6
Последна промяна: 08.01.2012 21:35

05.01.2012 21:00 - Спомени-1част

                              ДРУГИ

...А много пъти пожълтьваха градините
И аз не съм навярно вече същият.
                                      Атанас Далчев

Залъгваме се тихо,че сме още същите.
Но ронят се листата,хората и къщите;
лицата ни-от сухите бразди на бръчките,

сърцата ни-от бесните салта,
                                                  несръчните,
краката ни-от тесния чепик на
                                                  времето,
очите ни-ненужно с хоризонти бременни,

косите ни-и цвят,и ветрица изгубили,
душите ни-без мисъл детството
                                                  потулили,
съзнанията ни-от свят ранен
                                                  изкълчени,
и гласовете-от тишините свършили.

И щрихът чер по листа бял го трие
                                                    гумата.
И вятър вее ги мечтите ни и думите...

И ние никога не ще сме същите.
Изронили сме себе си.И няма връщане.

колаж;Биляна Ралчева
Румен Урумов/София

Категория: Поезия
Прочетен: 5273 Коментари: 13 Гласове: 8
Последна промяна: 05.01.2012 21:03

05.01.2012 10:40 - Не мога да повярвам...

Добро утро!

Лично за мен,беше добро-докато не видях,
интервюто с родителите на изчезналата
Мирослава.

Честно казано,първоначално бях изненадана
а после,адски разгневена.И причините за това,са няколко;
-първо-как е възможно,да цари такова
спокойствие в този дом?
-второ-неадекватното поведение на тези
родители,и наглост в държанието на
сестрата;
-противоречиви показания на сестрата;
и въобще,толкова са странни тези хора..

Не съм аз тази,която ще ги съди морално!
Но,съм дълбоко възмутена от тях.Не ги видях
да плачат,не ги усетих да се притесняват...
Все едно,нищо фатално не се е случило.

Моля се само,момичето да е добре.И ако е,
вярно,че е избягала и е искала по-добър
живот-надявам се,да го постигне.

Това е от мен.А от Вас?....